В очите ни
небето и земята
се люлеят.
В кръвта ни
кораби надежда
се разбиват.
Устните пресъхнали
отпиват сетен лъч.
Протегнати,
ръцете ни
открити рани обич
приютяват.
Стихии се надбягват
със забравени
мечти.
Беснеят
ярост и омраза.
Нека да лудуват.
Сълза и милост,
вяра -
няма никога да стигнат.
© Атанас Ганев Всички права запазени