21.01.2010 г., 13:34 ч.

* * * 

  Поезия » Друга
579 0 2

 

 

 

                                                         В очите ни

                                                         небето и земята

                                                         се люлеят.

                                                         В кръвта ни

                                                         кораби надежда

                                                         се разбиват.

                                                         Устните пресъхнали

                                                         отпиват сетен лъч.

                                                         Протегнати,

                                                         ръцете ни

                                                         открити рани обич

                                                         приютяват.

                                                         Стихии се надбягват

                                                         със забравени

                                                         мечти.

                                                         Беснеят

                                                         ярост и омраза.

                                                         Нека да лудуват.

                                                         Сълза и милост,

                                                         вяра -

                                                         няма никога да стигнат.

© Атанас Ганев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??