Адажио
Вървеше ленивото лято.
в прахоляка на селския път
след онази кола която
никога не вози дъхът.
Аз догонвах чертата на зноя
и се виждах как ставам по-малък
как не казвам дори “Mила моя,
аз си тръгвам, това е подарък..."
Аз си тръгвам. Значи се връща
пак усмивка на твойто лице
и отново светът ще прегръщат
изнурените твои ръце.
Чак когато стопя се в покоя
на безличната вече съдба.
Погребете ме моля.
(колко смешна молба)
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Георги Динински Todos los derechos reservados
