daik (Георги Динински)
355 483
Dec 5, 2005, 12:03 AM

Адажио 

  Poetry
877 0 2

Вървеше ленивото лято.
в прахоляка на селския път
след онази кола която
никога не вози дъхът.
Аз догонвах чертата на зноя
и се виждах как ставам по-малък
как не казвам дори “Mила моя,
аз си тръгвам, това е подарък..."
Аз си тръгвам. Значи се връща
пак усмивка на твойто лице
и отново светът ще прегръщат
изнурените твои ръце.
Чак когато стопя се в покоя
на безличната вече съдба.
Погребете ме моля.
(колко смешна молба)

© Георги Динински All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??