Адажио

Dec 5, 2005, 12:03 AM

Poetry

961 0 2

Вървеше ленивото лято.
в прахоляка на селския път
след онази кола която
никога не вози дъхът.
Аз догонвах чертата на зноя
и се виждах как ставам по-малък
как не казвам дори “Mила моя,
аз си тръгвам, това е подарък..."
Аз си тръгвам. Значи се връща
пак усмивка на твойто лице
и отново светът ще прегръщат
изнурените твои ръце. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Адажио

Want to read more?

Random works