1 sept 2010, 20:53

Адам 

  Poesía » De amor
710 0 5

Онзи ден ти ме попита

за края на дните, за нищото -

бяхме ли тук до насита,

отпихме ли жадно от виното,

 

кипнало в тихите нощи,

с постеля от болка и щастие?

Свири ли музика още,

дали не угаснаха страстите?

 

Дългите сенки по пътя

се плъзгат по края на времето,

нежно, с обичащи пръсти

заглаждат в очите ни кремъка.

 

С леко сърце ме последвай,

ще минем с любов през годините.

Както Адам води Ева -

назад, цял живот - към градината.

© Вакрилов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??