Онзи ден ти ме попита
за края на дните, за нищото -
бяхме ли тук до насита,
отпихме ли жадно от виното,
кипнало в тихите нощи,
с постеля от болка и щастие?
Свири ли музика още,
дали не угаснаха страстите?
Дългите сенки по пътя
се плъзгат по края на времето,
нежно, с обичащи пръсти
заглаждат в очите ни кремъка.
С леко сърце ме последвай,
ще минем с любов през годините.
Както Адам води Ева -
назад, цял живот - към градината.
© Вакрилов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
!