Адам
Онзи ден ти ме попита
за края на дните, за нищото -
бяхме ли тук до насита,
отпихме ли жадно от виното,
кипнало в тихите нощи,
с постеля от болка и щастие?
Свири ли музика още,
дали не угаснаха страстите?
Дългите сенки по пътя
се плъзгат по края на времето,
нежно, с обичащи пръсти
заглаждат в очите ни кремъка.
С леко сърце ме последвай,
ще минем с любов през годините.
Както Адам води Ева -
назад, цял живот - към градината.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вакрилов Всички права запазени
!
