1.09.2010 г., 20:53 ч.

Адам 

  Поезия » Любовна
736 0 5

Онзи ден ти ме попита

за края на дните, за нищото -

бяхме ли тук до насита,

отпихме ли жадно от виното,

 

кипнало в тихите нощи,

с постеля от болка и щастие?

Свири ли музика още,

дали не угаснаха страстите?

 

Дългите сенки по пътя

се плъзгат по края на времето,

нежно, с обичащи пръсти

заглаждат в очите ни кремъка.

 

С леко сърце ме последвай,

ще минем с любов през годините.

Както Адам води Ева -

назад, цял живот - към градината.

© Вакрилов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??