henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)
397 1891
5 jul 2006, 17:23

Адил и МАШИНАТА 

  Poesía
610 0 13
Те тръгват.
Без да знаят дали ще се върнат,
Дали ще целунат отново
Децата си,
Жените си,
Майките си,
бащате си...
Тръгват под зелено небе,
В онзи сънен,неделен следобед.
Те са войниците на деня.
Те са част от огромната МОЩ,
от желязната МОЩ,
от онази желязна МАШИНА,
която не пази, а ГАЗИ
със ботуши Земята...
Която оцветява във черно всички небета,
Която е по – ШУМНА,
По – СТРАШНА от всяка природна стихия –
МАШИНАТА,
Която не плаши,
а с мощен рев СРИВА съдби,
СМИЛА мечти,
ГОРИ снимки...
УБИВА живот!
Тя в сива луна ОТНЕМА лица...
Тя е ГОРДА с това!
МАШИНАТА!
...
Адил се усмихва.
Готова е за първия учебен ден.
Тя е с нови обувки,-
Държи книга в ръка.
Под сиво небе,
Под огромното сиво небе
Адил тръгва.
Баща й я гледа:
- Нали ще внимаваш,малка Адил?
Обещаваш,нали?
Адил тръгва,
а баща й не знае дали ще се върне,
дали той ще целуне детето отново!
Ти трябва да учиш, Адил!
Далеч от машините!
Тръгвай сега!
Тръгвай,дете!
Ще те чакаме тук...
Винаги!

© Ясен Крумов- Хенри Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много силни стихове пишеш и имаш характерен, завладяващ стил! Поздрави за ясната човешка позиция!
  • Благодаря на всички ви!!!Хенри
  • Поздравления!6
  • "Те са част от огромната МОЩ,
    от желязната МОЩ,
    от онази желязна МАШИНА,
    която не пази, а ГАЗИ
    със ботуши Земята..."
    Поздравления Хенри!
  • МАШИНАТА,
    Която не плаши,
    а с мощен рев СРИВА съдби,
    СМИЛА мечти...

    Поздрав, Ясене!
  • ще трябва да се повтарям и да повтарям останалите. не спирам да те чета, колкото и тежко да ми става от стиховете ти.
  • Всеки път се учудвам на твоята странност, но за Машината си прав.
  • Благодаря ви!
  • Пожелавам ти никога да не загубиш чувствителността ти.
    А тя се вижда в стиховете ти, Ясене.
  • Много добър стих, Ясене, другите са казали защо, аз само ще се възхищавам!
  • Много силен период на творчество,Оливър!
    Не спирам да те чета и да ти се възхищавам!
    Да пребъде ти желая!
  • Двете страни на живота - мрака и светлината.
    Можеш да бъдеш оловно - метално суров и нежен като детска милувка!
    Много ми хареса прехода и контраста в стихът ти!
    Поздравления и бъди щастлив
  • Смел си Ясене.И пишеш чудесно - от "...онази желязна МАШИНА,
    която не пази, а ГАЗИ...Земята...", до умилението на първия учебен ден...Поздравления за идеята за тези "тръгвания".
Propuestas
: ??:??