Адил и МАШИНАТА
Те тръгват.
Без да знаят дали ще се върнат,
Дали ще целунат отново
Децата си,
Жените си,
Майките си,
бащате си...
Тръгват под зелено небе,
В онзи сънен,неделен следобед.
Те са войниците на деня.
Те са част от огромната МОЩ,
от желязната МОЩ,
от онази желязна МАШИНА,
която не пази, а ГАЗИ
със ботуши Земята...
Която оцветява във черно всички небета,
Която е по – ШУМНА,
По – СТРАШНА от всяка природна стихия –
МАШИНАТА,
Която не плаши,
а с мощен рев СРИВА съдби,
СМИЛА мечти,
ГОРИ снимки...
УБИВА живот!
Тя в сива луна ОТНЕМА лица...
Тя е ГОРДА с това!
МАШИНАТА!
...
Адил се усмихва.
Готова е за първия учебен ден.
Тя е с нови обувки,-
Държи книга в ръка.
Под сиво небе,
Под огромното сиво небе
Адил тръгва.
Баща й я гледа:
- Нали ще внимаваш,малка Адил?
Обещаваш,нали?
Адил тръгва,
а баща й не знае дали ще се върне,
дали той ще целуне детето отново!
Ти трябва да учиш, Адил!
Далеч от машините!
Тръгвай сега!
Тръгвай,дете!
Ще те чакаме тук...
Винаги!
Без да знаят дали ще се върнат,
Дали ще целунат отново
Децата си,
Жените си,
Майките си,
бащате си...
Тръгват под зелено небе,
В онзи сънен,неделен следобед.
Те са войниците на деня.
Те са част от огромната МОЩ,
от желязната МОЩ,
от онази желязна МАШИНА,
която не пази, а ГАЗИ
със ботуши Земята...
Която оцветява във черно всички небета,
Която е по – ШУМНА,
По – СТРАШНА от всяка природна стихия –
МАШИНАТА,
Която не плаши,
а с мощен рев СРИВА съдби,
СМИЛА мечти,
ГОРИ снимки...
УБИВА живот!
Тя в сива луна ОТНЕМА лица...
Тя е ГОРДА с това!
МАШИНАТА!
...
Адил се усмихва.
Готова е за първия учебен ден.
Тя е с нови обувки,-
Държи книга в ръка.
Под сиво небе,
Под огромното сиво небе
Адил тръгва.
Баща й я гледа:
- Нали ще внимаваш,малка Адил?
Обещаваш,нали?
Адил тръгва,
а баща й не знае дали ще се върне,
дали той ще целуне детето отново!
Ти трябва да учиш, Адил!
Далеч от машините!
Тръгвай сега!
Тръгвай,дете!
Ще те чакаме тук...
Винаги!
© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.
