nerina (Нина Павлова) nerina (Нина Павлова)
38
30 jul 2008, 16:31

***

928 0 10
И боли
когато стъпвам
по очите ми
се стичат
кървави сълзи
и падат
до порязаните
крака
вървейки боса
идвам към теб
в червено
по натрошени стъкла
гониш ме
а към теб вървя
защо?
самонаказание!?
неизказани слова
болка кървяща
до погубване
изчезващо
стичам се
по твоите ръце
защо ме викаш
отблъсквайки
не искам да си тръгна
болиш ме
обичам те
мазохистично
само когато пожелая
от липсата
изгарям
със самотните нощи
говорейки със сенки
болиш ме
а те обичам
повече
от всякога
отиди се
завинаги
убий ме
или искаш
отмъщение

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Павлова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0