nerina (Нина Павлова) nerina (Нина Павлова)
38
30 jul 2008, 16:31

***

931 0 10
И боли
когато стъпвам
по очите ми
се стичат
кървави сълзи
и падат
до порязаните
крака
вървейки боса
идвам към теб
в червено
по натрошени стъкла
гониш ме
а към теб вървя
защо?
самонаказание!?
неизказани слова
болка кървяща
до погубване
изчезващо
стичам се
по твоите ръце
защо ме викаш
отблъсквайки
не искам да си тръгна
болиш ме
обичам те
мазохистично
само когато пожелая
от липсата
изгарям
със самотните нощи
говорейки със сенки
болиш ме
а те обичам
повече
от всякога
отиди се
завинаги
убий ме
или искаш
отмъщение

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Павлова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0