Jul 30, 2008, 4:31 PM

***

  Poetry » Love
922 0 10
И боли
когато стъпвам
по очите ми
се стичат
кървави сълзи
и падат
до порязаните
крака
вървейки боса
идвам към теб
в червено
по натрошени стъкла
гониш ме
а към теб вървя
защо?
самонаказание!?
неизказани слова
болка кървяща
до погубване
изчезващо
стичам се
по твоите ръце
защо ме викаш
отблъсквайки
не искам да си тръгна
болиш ме
обичам те
мазохистично
само когато пожелая
от липсата
изгарям
със самотните нощи
говорейки със сенки
болиш ме
а те обичам
повече
от всякога
отиди се
завинаги
убий ме
или искаш
отмъщение

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Павлова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...