30.07.2008 г., 16:31

***

925 0 10
И боли
когато стъпвам
по очите ми
се стичат
кървави сълзи
и падат
до порязаните
крака
вървейки боса
идвам към теб
в червено
по натрошени стъкла
гониш ме
а към теб вървя
защо?
самонаказание!?
неизказани слова
болка кървяща
до погубване
изчезващо
стичам се
по твоите ръце
защо ме викаш
отблъсквайки
не искам да си тръгна
болиш ме
обичам те
мазохистично
само когато пожелая
от липсата
изгарям
със самотните нощи
говорейки със сенки
болиш ме
а те обичам
повече
от всякога
отиди се
завинаги
убий ме
или искаш
отмъщение

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Павлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....