Стелия (Калина Игнатова)
44 294
13 jul 2007, 6:17

* * * 

  Poesía
671 0 9
 

За тебе, казваш, съм приятел пръв,

ала в сърцето ми се ровиш като вятър

и бързаш всеки ден към мен -

на косите ми да вдишаш аромата.


За нея, казваш, че  Любов

е скрила в устните и във очите.

Животът ти до тук е бил суров

и дар ти е поднесъл за сълзите!


За нея си мъжът със главно "М",

за мен - момчето с колене разбити

За нея ти си силен и студен,

аз всяка вечер бърша ти сълзите.


Със нея пиеш сутрешно кафе,

а вечер раните ти аз лекувам.

Със нея си галантен и... смутен,

със мен си просто ти - не се престуваш.


Поднасяш й цветя дори без повод

и й даряваш звездни светове.

От мене искаш за живота довод...

И да прощавам всички грехове!


Със нея споделяш най-нежния миг,

на мен доверяваш най-тъмните тайни.

И вечер, когато оставаш пак сам

ми носиш сърцето си цялото в рани.


Превързвам сърцето,

                             приспивам очите

и бъдеще светло със обич рисувам...

Само ведъж да останеш до утрото!

Да съм НЕЯ

                  готова съм

                                 да рискувам!

© Калина Игнатова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??