18 jul 2006, 21:07

Агония...

  Poesía
975 0 4
Агония...или пък просто самота,
какво ми каза не искам и да помня
и просто се надявам да си бил ядосан,
от нещо провокиран,или събуден .

Агония...или пък просто болка
на отхвърлено приятелство,
на множество сълзи изтрити,
на всичките ми думи за утеха.

Агония...или пък просто вик за помощ,
разкъсан от това, което ти не мислиш,
защото още вярвам, че съм “скъпа”,
че имам най-добър приятел.

Агония...или пък просто обич-
всеотдайност там, където те раняват,
обещание, клетва и една звезда,
приятелство, живеещо за нас.

Агония...или пък просто вечност-
хиляди години някъде назад
и още толкова до днеска,
а напред където кажеш ще се спрем....

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роксана Медичи Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...