Jul 18, 2006, 9:07 PM

Агония...

  Poetry
968 0 4
Агония...или пък просто самота,
какво ми каза не искам и да помня
и просто се надявам да си бил ядосан,
от нещо провокиран,или събуден .

Агония...или пък просто болка
на отхвърлено приятелство,
на множество сълзи изтрити,
на всичките ми думи за утеха.

Агония...или пък просто вик за помощ,
разкъсан от това, което ти не мислиш,
защото още вярвам, че съм “скъпа”,
че имам най-добър приятел.

Агония...или пък просто обич-
всеотдайност там, където те раняват,
обещание, клетва и една звезда,
приятелство, живеещо за нас.

Агония...или пък просто вечност-
хиляди години някъде назад
и още толкова до днеска,
а напред където кажеш ще се спрем....

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Роксана Медичи All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...