18 июл. 2006 г., 21:07

Агония...

978 0 4
Агония...или пък просто самота,
какво ми каза не искам и да помня
и просто се надявам да си бил ядосан,
от нещо провокиран,или събуден .

Агония...или пък просто болка
на отхвърлено приятелство,
на множество сълзи изтрити,
на всичките ми думи за утеха.

Агония...или пък просто вик за помощ,
разкъсан от това, което ти не мислиш,
защото още вярвам, че съм “скъпа”,
че имам най-добър приятел.

Агония...или пък просто обич-
всеотдайност там, където те раняват,
обещание, клетва и една звезда,
приятелство, живеещо за нас.

Агония...или пък просто вечност-
хиляди години някъде назад
и още толкова до днеска,
а напред където кажеш ще се спрем....

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роксана Медичи Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....