18 июл. 2006 г., 21:07

Агония...

972 0 4
Агония...или пък просто самота,
какво ми каза не искам и да помня
и просто се надявам да си бил ядосан,
от нещо провокиран,или събуден .

Агония...или пък просто болка
на отхвърлено приятелство,
на множество сълзи изтрити,
на всичките ми думи за утеха.

Агония...или пък просто вик за помощ,
разкъсан от това, което ти не мислиш,
защото още вярвам, че съм “скъпа”,
че имам най-добър приятел.

Агония...или пък просто обич-
всеотдайност там, където те раняват,
обещание, клетва и една звезда,
приятелство, живеещо за нас.

Агония...или пък просто вечност-
хиляди години някъде назад
и още толкова до днеска,
а напред където кажеш ще се спрем....

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роксана Медичи Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...