Агония ще е... За трудна смърт
Не искам много. Само да си тук,
когато любовта ми тихо ще умира,
със стон болезнен и предсмъртно глух,
очите ми във теб ще колабират.
Не я целувай. Не е съживяване.
Агония ще е... За трудна смърт.
Не сме си близки. Просто преживяваме.
Пътека стръмна си. Не си ми път.
Началото е дълго... чак до края.
С кървавия вкус на непулсиране.
Към отключените порти на безкрая,
ще тръгне любовта ми, след умиране.
Смъртта ще отшуми до празност,
заглъхваща в последната въздишка
и в несъстоялата се безнаказност
от скъсване на свързващата нишка.
когато любовта ми тихо ще умира,
със стон болезнен и предсмъртно глух,
очите ми във теб ще колабират.
Не я целувай. Не е съживяване.
Агония ще е... За трудна смърт.
Не сме си близки. Просто преживяваме.
Пътека стръмна си. Не си ми път.
Началото е дълго... чак до края.
С кървавия вкус на непулсиране.
Към отключените порти на безкрая,
ще тръгне любовта ми, след умиране.
Смъртта ще отшуми до празност,
заглъхваща в последната въздишка
и в несъстоялата се безнаказност
от скъсване на свързващата нишка.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Елица Стоянова Todos los derechos reservados
