14.12.2007 г., 10:50 ч.

Агония ще е... За трудна смърт 

  Поезия » Друга
937 0 30
Не искам много. Само да си тук,
когато любовта ми тихо ще умира,
със стон болезнен и предсмъртно глух,
очите ми във теб ще колабират.



Не я целувай. Не е съживяване.
Агония ще е... За трудна смърт.
Не сме си близки. Просто преживяваме.
Пътека стръмна си. Не си ми път.



Началото е дълго... чак до края.
С кървавия вкус на непулсиране.
Към отключените порти на безкрая,
ще тръгне любовта ми, след умиране.



Смъртта ще отшуми до празност,
заглъхваща в последната въздишка
и в несъстоялата се безнаказност
от скъсване на свързващата нишка.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??