Dec 14, 2007, 10:50 AM

Агония ще е... За трудна смърт 

  Poetry » Other
935 0 30
Не искам много. Само да си тук,
когато любовта ми тихо ще умира,
със стон болезнен и предсмъртно глух,
очите ми във теб ще колабират.



Не я целувай. Не е съживяване.
Агония ще е... За трудна смърт.
Не сме си близки. Просто преживяваме.
Пътека стръмна си. Не си ми път.



Началото е дълго... чак до края.
С кървавия вкус на непулсиране.
Към отключените порти на безкрая,
ще тръгне любовта ми, след умиране.



Смъртта ще отшуми до празност,
заглъхваща в последната въздишка
и в несъстоялата се безнаказност
от скъсване на свързващата нишка.

© Елица Стоянова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??