Елишка (Елица Стоянова) Елишка (Елица Стоянова)
23 364
Dec 14, 2007, 10:50 AM

Агония ще е... За трудна смърт

  Poetry » Other
1.2K 0 30
Не искам много. Само да си тук,
когато любовта ми тихо ще умира,
със стон болезнен и предсмъртно глух,
очите ми във теб ще колабират.



Не я целувай. Не е съживяване.
Агония ще е... За трудна смърт.
Не сме си близки. Просто преживяваме.
Пътека стръмна си. Не си ми път.



Началото е дълго... чак до края.
С кървавия вкус на непулсиране.
Към отключените порти на безкрая,
ще тръгне любовта ми, след умиране.



Смъртта ще отшуми до празност,
заглъхваща в последната въздишка
и в несъстоялата се безнаказност
от скъсване на свързващата нишка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Стоянова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0