5907077 (Валентина Харизанова) 5907077 (Валентина Харизанова)
50
25 feb 2009, 15:11

Ах, как мечтая

  Poesía
1.8K 0 6

 

 

 

Ах, как мечтая за простори чисти,

за галещ вятър и вълни сребристи!

Душа, свободно рееща се в мрака,

и нежна обич в къщи да ме чака!

 

Дали ще дойде туй прекрасно време

безкрайно щастие в прегръдка да ме вземе!

Аз да притихна тиха, уморена

и да забравя, че съм наранена!

 

Както вървя по стръмната пътека,

повярвах аз, така, полека-лека

върха омаен ще преодолея,

с Вселената безкрайна ще се слея!!!

 

 

      22.08.2002г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Харизанова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0