Ах, как мечтая за простори чисти,
за галещ вятър и вълни сребристи!
Душа, свободно рееща се в мрака,
и нежна обич в къщи да ме чака!
Дали ще дойде туй прекрасно време
безкрайно щастие в прегръдка да ме вземе!
Аз да притихна тиха, уморена
и да забравя, че съм наранена!
Както вървя по стръмната пътека,
повярвах аз, така, полека-лека
върха омаен ще преодолея,
с Вселената безкрайна ще се слея!!!
22.08.2002г.
© Валентина Харизанова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
