Ах, как мечтая за простори чисти,
за галещ вятър и вълни сребристи!
Душа, свободно рееща се в мрака,
и нежна обич в къщи да ме чака!
Дали ще дойде туй прекрасно време
безкрайно щастие в прегръдка да ме вземе!
Аз да притихна тиха, уморена
и да забравя, че съм наранена!
Както вървя по стръмната пътека,
повярвах аз, така, полека-лека
върха омаен ще преодолея,
с Вселената безкрайна ще се слея!!! ...