5907077 (Валентина Харизанова) 5907077 (Валентина Харизанова)
50
25 февр. 2009 г., 15:11

Ах, как мечтая

1.8K 0 6

 

 

 

Ах, как мечтая за простори чисти,

за галещ вятър и вълни сребристи!

Душа, свободно рееща се в мрака,

и нежна обич в къщи да ме чака!

 

Дали ще дойде туй прекрасно време

безкрайно щастие в прегръдка да ме вземе!

Аз да притихна тиха, уморена

и да забравя, че съм наранена!

 

Както вървя по стръмната пътека,

повярвах аз, така, полека-лека

върха омаен ще преодолея,

с Вселената безкрайна ще се слея!!!

 

 

      22.08.2002г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Харизанова Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0