Сънувах страшен
сън...
че станала съм
поетеса.
Чакат ме тълпи
навън
и аз излизам кат'
Мутреса.
Всички с лист и
химикал,
чакат нещо да им
пиша,
а аз ги гледам със
печал.
Не мога нищо да
измисля.
А един се разлютя.
Вика ми: Лъжа!
Измама!
Към мен направо
полетя
и перуката ми здраво
хвана.
По него цялата
тълпа,
на мен нахвърлиха се
бясно.
Останах само по
пера
във уличката, там
натясно.
Ах, какъв кошмар!
Не искам повече да
пиша.
Изпитвам страх от
химикал.
Не ща дори... да се
подпиша.
© Виолета Todos los derechos reservados