9.12.2022 г., 16:04  

Ах, какъв кошмар!

1.2K 4 19

Сънувах страшен 
сън...
Че станала съм... 
поетеса.
Чакат ме тълпи 
навън,
a аз, не искам
да се среша. 

 

Всички с лист и
химикал,
чакат нещо да им 
пиша, 
а аз ги гледам със
печал.
Не мога нищо да
измисля...

 

И един се разлютя...
Вика ми: Лъжа! 
Измама!
Към мен направо
полетя...
Перуката ми — здраво
хвана. 

 

По него — цялата 
тълпа, 
на мен нахвърлиха се 
бясно.
Останах само по 
пера...
в уличката, там 
натясно. 

 

Ах, какъв кошмар!
Не искам повече да
пиша...
Изпитвам страх от
химикал.
Не ща... дори да се...
подпиша. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...