Ах, какъв кошмар!
Сънувах страшен
сън...
Че станала съм...
поетеса.
Чакат ме тълпи
навън,
a аз, не искам
да се среша.
Всички с лист и
химикал,
чакат нещо да им
пиша,
а аз ги гледам със
печал.
Не мога нищо да
измисля...
И един се разлютя...
Вика ми: Лъжа!
Измама!
Към мен направо
полетя...
Перуката ми — здраво
хвана.
По него — цялата
тълпа,
на мен нахвърлиха се
бясно.
Останах само по
пера...
в уличката, там
натясно.
Ах, какъв кошмар!
Не искам повече да
пиша...
Изпитвам страх от
химикал.
Не ща... дори да се...
подпиша.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Всички права запазени
