Ах, какъв кошмар!
Сънувах страшен
сън...
Че станала съм...
поетеса.
Чакат ме тълпи
навън,
a аз, не искам
да се среша.
Всички с лист и
химикал,
чакат нещо да им
пиша,
а аз ги гледам със
печал.
Не мога нищо да
измисля...
И един се разлютя...
Вика ми: Лъжа!
Измама!
Към мен направо
полетя...
Перуката ми — здраво
хвана.
По него — цялата
тълпа,
на мен нахвърлиха се
бясно.
Останах само по
пера...
в уличката, там
натясно.
Ах, какъв кошмар!
Не искам повече да
пиша...
Изпитвам страх от
химикал.
Не ща... дори да се...
подпиша.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виолета Все права защищены
