7 jul 2019, 17:51

Ах, тези смешни жени!

1K 3 18

Търсиш богат с лимузина.

Всички ли търсят такъв?

С няколко ледчета в джина 

мяташ му поглед за стръв.

 

Нямаш против да е женен,

само да има пари.

Ти да му смучеш от вените,

той да те боготвори.

 

Френската ривиера 

да е неделен бакшиш.

Златната пудриера,

щом във ръката държиш

 

пак да напомня, че той е

твой безусловен фетиш.

Мислиш ли, че водопоя

вечен ще бъде? Грешиш!

 

Ти си продажна, безвкусна 

и  с бутафорен дизайн.

С тези изкуствени устни,

куха и сляпа фройлайн,

 

как не помисли - мъжете

хвърлят своя хайвер,

там, където жените

в тях не търсят банкер.

 

07.07.2019

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Оооооо, Райне, толкова е силно, в твоя невероятен стил и творчески похват! Много ми хареса, мила!
    Благодаря ти, че намина!
  • Мари!!!! сети ме нещо старо:

    Опънал е червения килим
    и горното си копче разкопчава.
    На пурата му лепкавият дим
    стенания фантазни очертава.
    Изпратил е придворния гаврош
    вратата й с поклони да отвори,
    долива чаша в гръдния си кош,
    присвива устни, гледа, не говори.
    В опразнен и стерилен арт салон
    строил е две колони с груби мутри.
    Мъглата на интимния неон
    издайно обещава - Няма утре!

    А тя затопля с длани колена,
    въздъхва силиконно в лимузина,
    презрамки сваля, пъчи рамена
    и вярва - ще е мис Родина.
  • Хуморът трябва добре да се цели
    в празни глави със огромни капели.
    И да осмива, да изкоренява
    всичко фалшиво в тази държава.

    Благодаря ти, Ваня!
  • С чувство за хумор, но право в целта!!! Браво, Мария!!!
  • То, хайвер всеки има, но дали е черен и за коя е предназначен, само големите риби знаят. Усмивки за теб, Васи!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...