10 sept 2009, 0:13

Айра

Poesía

971 0 1

Своенравна си, това го зная,

но също мила, дружелюбна, добра.

Дива, непокорна и красива-

северна черно-бяла луна.

Понякога си лоша и непослушна,

гледаш ме невинно след това.

Вдигаш ти лапа високо и сякаш ми казваш:

Извинявай, не исках така!

Макар понякога дива,

ти си моя звезда.

Бъди все така обичлива!

Куче за мен си едно на света!

Стихотворение написано за моето куче сибирско хъски,

което много обичам!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

petinka67 (Петя Кръстева)

"На животните - с любов!"

2009-09-10T05:48:12+03:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0