Своенравна си, това го зная,
но също мила, дружелюбна, добра.
Дива, непокорна и красива-
северна черно-бяла луна.
Понякога си лоша и непослушна,
гледаш ме невинно след това.
Вдигаш ти лапа високо и сякаш ми казваш:
Извинявай, не исках така!
Макар понякога дива,
ти си моя звезда.
Бъди все така обичлива!
Куче за мен си едно на света!
Стихотворение написано за моето куче сибирско хъски,
което много обичам!
© Марина Буюклиева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
