10.09.2009 г., 0:13

Айра

966 0 1

Своенравна си, това го зная,

но също мила, дружелюбна, добра.

Дива, непокорна и красива-

северна черно-бяла луна.

 

Понякога си лоша и непослушна,

гледаш ме невинно след това.

Вдигаш ти лапа високо и сякаш ми казваш:

Извинявай, не исках така!

 

Макар понякога дива,

ти си моя звезда.

Бъди все така обичлива!

Куче за мен си едно на света!

 

 

 

                   Стихотворение написано за моето куче сибирско хъски,

                                                което много обичам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марина Буюклиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...