12 nov 2020, 18:46

Лирично

  Poesía
431 5 12

Влизай, моя любов!

Остани!

Ти нали на търпение учи ме..

Нямам нищо.

Ни вино.

Ни грим.

Но ще вържа на панделка

Слънцето.

Ще направя чадър от дъжда.

Ще завия ръцете треперещи.

Нямам вино.

Но имам душа.

А и спиращо пулса доверие

в теб. И книги потънали в прах.

В теб.

И думите "Много ми липсваш".

Влизай. Тук съм.

И не, не е грях

в този кучешки свят

да се имаме.

Тънък въздухът като конец

се разкъсва.

Любов

Пълнолуние.

Нощ е. Аз съм лирична до теб.

Ти си спиращо пулса безсъние.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деница Гарелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...