12 нояб. 2020 г., 18:46

Лирично

433 5 12

Влизай, моя любов!

Остани!

Ти нали на търпение учи ме..

Нямам нищо.

Ни вино.

Ни грим.

Но ще вържа на панделка

Слънцето.

Ще направя чадър от дъжда.

Ще завия ръцете треперещи.

Нямам вино.

Но имам душа.

А и спиращо пулса доверие

в теб. И книги потънали в прах.

В теб.

И думите "Много ми липсваш".

Влизай. Тук съм.

И не, не е грях

в този кучешки свят

да се имаме.

Тънък въздухът като конец

се разкъсва.

Любов

Пълнолуние.

Нощ е. Аз съм лирична до теб.

Ти си спиращо пулса безсъние.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деница Гарелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...