12.11.2020 г., 18:46

Лирично

434 5 12

Влизай, моя любов!

Остани!

Ти нали на търпение учи ме..

Нямам нищо.

Ни вино.

Ни грим.

Но ще вържа на панделка

Слънцето.

Ще направя чадър от дъжда.

Ще завия ръцете треперещи.

Нямам вино.

Но имам душа.

А и спиращо пулса доверие

в теб. И книги потънали в прах.

В теб.

И думите "Много ми липсваш".

Влизай. Тук съм.

И не, не е грях

в този кучешки свят

да се имаме.

Тънък въздухът като конец

се разкъсва.

Любов

Пълнолуние.

Нощ е. Аз съм лирична до теб.

Ти си спиращо пулса безсъние.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деница Гарелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...