Ако чуя
Защо само наесен
се връщаш при мене?!
И зиме, и пролет -
все съм този,
за лятото - ще мълча.
Девет месеца настрана...
Душата ми стене...
Може да не дочакам
и като птица да отлетя.
Аз съм достъпен,
колкото може повече време
и ти знаеш, че надвечер
просто бързам за вкъщи.
Вдъхновение черпя от там,
дето някой друг дреме
и да пиша сам, в тишина,
ми е доста присъщо.
Не се римува Щастие,
с всичко, създадено от Твореца.
През март е мъгла
и често валят дъждове,
а в дома ми е топло
и е вечно отворен прозорецът.
Ще те пусна, повярвай,
ако чуя да пляскат криле...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Красимир Дяков Todos los derechos reservados
