Mar 13, 2009, 8:45 AM

Ако чуя 

  Poetry » Love
568 0 9

Защо само наесен

се връщаш при мене?!

И зиме, и пролет -

все съм този,

за лятото - ще мълча.

Девет месеца настрана...

Душата ми стене...

Може да не дочакам

и като птица да отлетя.

Аз съм достъпен,

колкото може повече време

и ти знаеш, че надвечер

просто бързам за вкъщи.

Вдъхновение черпя от там,

дето някой друг дреме

и да пиша сам, в тишина,

ми е доста присъщо.

Не се римува Щастие,

с всичко, създадено от Твореца.

През март е мъгла

и често валят дъждове,

а в дома ми е топло

и е вечно отворен прозорецът.

Ще те пусна, повярвай,

ако чуя да пляскат криле...

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Той е.Благодаря ти Влади!Зем.
  • Красиво! Нека прозорецът бъде отворен...Поздрави!
  • Много благодаря на всички които ме посетихте!Зем.
  • Хубав стих,Краси!И тъга и надежда има в него.
  • Невероятен стих, малко са тези, които черпят вдъхновение от дремещите наоколо,по-скоро униват и те!Страхотно!!!
  • ...Вдъхновение черпя от там,
    дето някой друг дреме...
    Все да е така! Прекрасен стих, Зем! Прекрасен...
  • Много ми хареса, Зем!
    Докосна ме този стих!
  • Що ли само наесен...?Тя пролетта е сезона на любовта, нищо че през март вали!Поздрав за стиха!
  • Ще долетя с разперени криле,
    ще кацна там,на топлия перваз,
    ще чакам две търсещи ръце
    да ме погалят,както искам аз.


    Прекрасен стих Зем!Поздрави!
Random works
: ??:??