27 abr 2022, 10:04

Ако е писано...

489 1 5

Ако е писано отново ще се срещнем

по пътищата прашни на живота,

когато вече сме открили себе си

Възкръснали от своята Голгота

 

Когато вече други сме-различни

По-мъдри, по-човечни, по- добри...

Загърбили оковите на миналото

Простили непростимото дори

 

Тогава ще започнем от начало

Ще пишем ново бъдеще със теб

С надежди нови и отново заедно

Ако е писано. Дано да е!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не успявам да схвана в какъв смисъл да уеднаквя...Никога не гледам брой на сричките. Дори не знам какво е ямб/ хорей и тн. Навремето в училище знаех като ги учехме....Опитвам да ми се връзва ритъма на стиха в една схема( обикновено 1-3/2-4) и да ми е ясна идеята до края. Не винаги ми се получава да римувам думите правилно. Гледам да подбирам сходно звучащи думи, които да изразяват ясно идеята и да запазват някаква градация до края.
  • Харесва ми ! Има хубави послания !Опитай се да уеднаквиш броя на сричките !
  • Хареса ми.
  • Здравейте, радвам се ,че Ви допада написаното и Ви благодаря за хубавите думи.. Хубаво е да имаш такава обратна връзка, защото ти показва дали си на прав път с нещата
  • Хубаво.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...