Ако е писано отново ще се срещнем
по пътищата прашни на живота,
когато вече сме открили себе си
Възкръснали от своята Голгота
Когато вече други сме-различни
По-мъдри, по-човечни, по- добри...
Загърбили оковите на миналото
Простили непростимото дори
Тогава ще започнем от начало
Ще пишем ново бъдеще със теб
С надежди нови и отново заедно
Ако е писано. Дано да е!
© Росица Георгиева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
