30 sept 2011, 8:56

Ако има 

  Poesía
1355 0 15

Ако няма две очи, в които

да потъвам, като във Вселена,

по-добре на сянка да приличам,

да утихна, като свещ стопена.


Ако няма мигове безкрайни

на неземна лудост неприлична,

скътала омайните ми тайни -

как пътеки лунни да пресичам?


Ако няма кой да ме более

и съня ми нощем да прогонва,

за какво тогава да живея -

нека се превърна в спомен.


Ако има под небето още

някой, в който  дните си да вричам,

струва си тогаз да дишам, Боже!

Този някой... знам, че ме обича!

             30.07.2011

© Веси Василева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??