Принце, не бързай да идваш,
няма да ме събудиш само с целувка.
Уморих се... (нима не виждаш?!)
от пробване на кристални обувки.
Принце, нима не разбираш? ...
Нямам море от любов, в което да плувам.
И нямам бряг, на който някой да сънувам.
Нямам слънце, което да огрявам с усмивки.
И да си спомням за птичи песни-звънливки.
Нямам дъга, която в приказки шарени да ме вгражда. ...
Изпъстрих си небето със цветя,
оплетох му оранжеви пантофки.
Извих му диадема от дъга
и люлка от мечти му вързах ловко.
По стълбичка от цветен бял прашец ...
Така и не успя да ме усмихнеш...
Опитваше се, знам, но не - уви.
И вярваше, че много ме обичаш,
а всъщност във заблуда беше ти.
За жалост, любовта ти бе окови, ...
Недей сега без дъх да гониш вятъра,
далече е и няма да го стигнеш.
Когато беше целият в ръцете ти,
не смогна да го хванеш. Вече късно е...
Усмивките, посърнали пред взора ти, ...
Достатъчно се унижавах...
Достатъчно права в живота си ти давах.
И в клетката достатъчно живях.
Дошъл е миг - крилете си да залепя.
Защото птиците във клетки не виреят. ...
В тази свята нощ на чудесата
нека пълни са с любов сърцата!
Нека с щастие и здраве да сме сити!
Нека всички наши дни да са честити!
Нека сме добри и се обичаме, ...
Усмивката ми се загуби някъде.
Засипаха я жълтите листа.
А може би отвя я пътьом вятъра.
Ще я намеря. И тъгата ще приспя.
Изчезна, запиля се неочаквано, ...
В очите ми пламъче вече не свети,
бледнея сега - като птица ранена...
На дявола вчера за дребни монети
продадох сърцето си... Днес съм студена.
Къде ще ме водиш? Не искам да пия ...
Аз дяволска магьосница съм, зная,
влудявам твойте сънища подред...
Дори не предполагаш как омайвам,
владея женски хитрости безчет.
В очите ти ще влея пламък огнен, ...
Нарисувай ми песен, художнико,
нежна песен от звездни акорди.
Пренеси песента от триножника
на крилете на птиците волни.
Нарисувай ми пролет усмихната ...
Ден след ден оцелява сама,
като пясък животът изтича...
Без любов, без усмивки... така,
ден след ден преминават - безлични.
Тя събира троха по троха, ...
Боли ли те? Не вярвам... Мина време...
Изнизаха се толкова лета.
Изтекоха потоци от проблеми.
И радости. И страсти. И тъга...
Тежи ли ти? Не питам. И не зная. ...
Това, което сътворихме с теб,
стихия бе и огнена безбрежност.
Сега сърцето си охлаждам с лед.
Линея днес без влюбеност и нежност.
Пресичахме морета от любов, ...
Не ме харесват някои, защото
от истината винаги боли...
Но с нея аз не давам път на злото,
то заслужава в ада да гори.
Не храня злоба в битките словесни, ...
Защо се случват всички чудеса
във времето на сиви невъзможности?
В морето приютява се сълза,
преляла от допуснати тревожности.
Очакваните мигове възторг ...
Аз съм огънят, който изгаря
и влудява сърцето ти в нощите...
Този сън всеки път се повтаря,
изумявам, че жива съм още...
Най-любимото в пламък погубвам, ...
