Ако има
Ако няма две очи, в които
да потъвам, като във Вселена,
по-добре на сянка да приличам,
да утихна, като свещ стопена.
Ако няма мигове безкрайни
на неземна лудост неприлична,
скътала омайните ми тайни -
как пътеки лунни да пресичам?
Ако няма кой да ме более
и съня ми нощем да прогонва,
за какво тогава да живея -
нека се превърна в спомен.
Ако има под небето още
някой, в който дните си да вричам,
струва си тогаз да дишам, Боже!
Този някой... знам, че ме обича!
30.07.2011
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Веси Василева Все права защищены
