30 сент. 2011 г., 08:56

Ако има 

  Поэзия
1311 0 15

Ако няма две очи, в които

да потъвам, като във Вселена,

по-добре на сянка да приличам,

да утихна, като свещ стопена.


Ако няма мигове безкрайни

на неземна лудост неприлична,

скътала омайните ми тайни -

как пътеки лунни да пресичам?


Ако няма кой да ме более

и съня ми нощем да прогонва,

за какво тогава да живея -

нека се превърна в спомен.


Ако има под небето още

някой, в който  дните си да вричам,

струва си тогаз да дишам, Боже!

Този някой... знам, че ме обича!

             30.07.2011

© Веси Василева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??