Ако има
Ако няма две очи, в които
да потъвам, като във Вселена,
по-добре на сянка да приличам,
да утихна, като свещ стопена.
Ако няма мигове безкрайни
на неземна лудост неприлична,
скътала омайните ми тайни -
как пътеки лунни да пресичам?
Ако няма кой да ме более
и съня ми нощем да прогонва,
за какво тогава да живея -
нека се превърна в спомен.
Ако има под небето още
някой, в който дните си да вричам,
струва си тогаз да дишам, Боже!
Този някой... знам, че ме обича!
30.07.2011
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веси Василева Всички права запазени
