АКО ИМА

Ще се преродя ли някога и кога?
В Божественото писано слово
сме живи на тази и онази Земя –
нищо неясно, няма нищо ново.

Ток сме, болката да ни претвори,
пречистени, в Любов и Истина.
Но защо сатаниското в нас гори,
паднали, дали сме се замислили?

Защо станахме роби на Мрака?
Мрачни по пътища черни вървим,
без да мислим какво горе ни чака,
за тук и днес са нашите мечти.

Ако наистина можем да се преродим,
искаме да бъдем крале и кралици,
с пълни джобове и празни очи,
не ние – други да бъдат длъжници.

Лъжем другите, лъжем и себе си.
Лъжата нараства до подлост и злоба.
Дори любовта убиваме в сърцето си.
Изпращаме на ближните прокоби.

Вместо Любов, страст за убиване
пали душите ни като огън лумнал.
Каква полза от това ще добиеме,
освен, че душите си подлудваме?

Ако има прераждане, бих искала
да се преродя, когато минало ще е това,
когато Любов ще бъде и Истина,
Светлина ще облива Живота, Света..