18 ago 2025, 17:08

Ако искрата все гори

  Poesía » Otra
157 0 0

Понякога в душата ми е празно -

дали от онемял, самотен ден?

Във стаята тревожни мисли разни

побутват ме към бездната пред мен...

 

А слънцето със лъч при мене влиза

и с топлина избърсва две сълзи.

Изправям се, по-ведра вън излизам -

на хората усмихвам се дори.

 

Че всеки има някакви си грижи,

пристъпва във деня си той сломен.

Животът дните ни различни ниже.

Е, днес да бъде наш по-хубав ден!

 

Душата, тя след всичко оцелява,

след радости, несгоди и беди.

Животът не е кратък - продължава,

ако искра във всеки все гори.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ани Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...