Ако искрата все гори
Понякога в душата ми е празно -
дали от онемял, самотен ден?
Във стаята тревожни мисли разни
побутват ме към бездната пред мен...
А слънцето със лъч при мене влиза
и с топлина избърсва две сълзи.
Изправям се, по-ведра вън излизам -
на хората усмихвам се дори.
Че всеки има някакви си грижи,
пристъпва във деня си той сломен.
Животът дните ни различни ниже.
Е, днес да бъде наш по-хубав ден!
Душата, тя след всичко оцелява,
след радости, несгоди и беди.
Животът не е кратък - продължава,
ако искра във всеки все гори.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Иванова Всички права запазени