18.08.2025 г., 17:08

Ако искрата все гори

155 0 0

Понякога в душата ми е празно -

дали от онемял, самотен ден?

Във стаята тревожни мисли разни

побутват ме към бездната пред мен...

 

А слънцето със лъч при мене влиза

и с топлина избърсва две сълзи.

Изправям се, по-ведра вън излизам -

на хората усмихвам се дори.

 

Че всеки има някакви си грижи,

пристъпва във деня си той сломен.

Животът дните ни различни ниже.

Е, днес да бъде наш по-хубав ден!

 

Душата, тя след всичко оцелява,

след радости, несгоди и беди.

Животът не е кратък - продължава,

ако искра във всеки все гори.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...