Ако искрата все гори

Понякога в душата ми е празно -

дали от онемял, самотен ден?

Във стаята тревожни мисли разни

побутват ме към бездната пред мен...

А слънцето със лъч при мене влиза

и с топлина избърсва две сълзи.

Изправям се, по-ведра вън излизам -

на хората усмихвам се дори.

Че всеки има някакви си грижи,

пристъпва във деня си той сломен.

Животът дните ни различни ниже.

Е, днес да бъде наш по-хубав ден!

Душата, тя след всичко оцелява,

след радости, несгоди и беди.

Животът не е кратък - продължава,

ако искра във всеки все гори.