6 oct 2010, 15:09

Ако ме потърсиш

  Poesía
1.2K 0 21

Ако ме потърсиш

Дали ще ме има

Дим ще бъда

Излязъл през комина

Птица отлетяла 

Нейде надалече

Счупено на прах

Глинено човече

Ако ме потърсиш

Няма да ме има

Отдавна станало е зима

Пусто празно 

Голо и студено

Кой остави

Всичко заледено...

Димът се смеси

Със мъглата

От птицата останаха

Единствено перата

Прахта захвърли 

Вятъра в леда

Затрупа я снега

Не остана ни следа

Не ме търси...

Не мога да гнездя

Успях живота си

Да набраздя...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Деничин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Любо,ще те потърся утре отново, за да ме заредиш с топлина и вяра!
  • Не помня кога за последно си писал толкова тъжно стихо! Великолепно е!
  • Оксана,поздрави....!!!
    Марианче,стопли си душата нека ти е топло!!!
    Джуди ето ти топлинка от мен!!!
    Пепи тука си ми е всичко....някой път така се случва!!!Поздравче и топлинка!!!
    Ангеле благодаря приятелю!!!
    Мартина...не е тъжно...учим се и напред!!!
    Фейчке ,надеждата и топлината са в мен!!!
    Сеси поздравче и благодаря!!!
    Стенли...тези балони като се пукнат ще цъфнат цветя...!!!
    Благодаря ви !!!
  • Красиво, но някак тъжно! Поздрави, Любо!
  • С тези балони от снимката нищо чудно да отлетиш като птица.Но се пази от някой сьс силни желания и остри игли.Защото тогава няма как-ще загнездиш...С поздрав и

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...