29 ene 2015, 17:37

Ако можех...

Poesía » Otra

587 0 5

Ако имах поне малко смелост, кураж
този скапан живот да напусна.
Ей така, по хлапашки, без пари, без багаж
да си тръгна. Една автобусна
полусрутена спирка да остане след мен
край шосето, самотно и пусто,
със раздърпан афиш, който вятър студен
да размята. Да мога без чувство
на вина да си тръгна, и спокойно, без страх,
може би и с усмивка на устни
да изчезна... Разпръснат по вятъра прах
искам този живот да напусна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

djudjii (Жанет Велкова)

Добре, че не можеш
Хубаво представено!

2015-01-30T12:08:49+02:00
miralub (Мирелла Кривчева)

А-а-а,не така.Вярно е,че всеки понякога е имал това желание(или поне аз),но не бива.Надвий му на "този скапан живот".Желая ти оптимизъм и много хубави мигове.Кураж!

2015-01-30T09:12:48+02:00
stoyna (Стойна Димова)

Присъединявам се към Яндов напълно.
Бог да те благослови да намериш правия път!

2015-01-29T21:49:47+02:00
Anita765 (Ани Монева)

Много си написал зад всяка дума...
Това, което не се вижда, е една човешка равносметка.
Много е хубаво стихотворението ти, Ангел!

2015-01-29T18:31:07+02:00
Qndov (Никола Яндов)

Ачо, лесно е брате като човек види голата опашка и да се издуха, трудно е брате да се бориш с тая човешка лакомия! Истинския живот е борбата, но не за собственото Аз, а за просперитета на Майка България и за нейните чада, попаднали в криворазбраната, шибана политика на некадърни управници!

2015-01-29T18:16:02+02:00

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0