Jan 29, 2015, 5:37 PM

Ако можех...

  Poetry » Other
585 0 5
Ако имах поне малко смелост, кураж
този скапан живот да напусна.
Ей така, по хлапашки, без пари, без багаж
да си тръгна. Една автобусна
полусрутена спирка да остане след мен
край шосето, самотно и пусто,
със раздърпан афиш, който вятър студен
да размята. Да мога без чувство
на вина да си тръгна, и спокойно, без страх,
може би и с усмивка на устни
да изчезна... Разпръснат по вятъра прах
искам този живот да напусна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Добре, че не можеш
    Хубаво представено!
  • А-а-а,не така.Вярно е,че всеки понякога е имал това желание(или поне аз),но не бива.Надвий му на "този скапан живот".Желая ти оптимизъм и много хубави мигове.Кураж!
  • Присъединявам се към Яндов напълно.
    Бог да те благослови да намериш правия път!
  • Много си написал зад всяка дума...
    Това, което не се вижда, е една човешка равносметка.
    Много е хубаво стихотворението ти, Ангел!
  • Ачо, лесно е брате като човек види голата опашка и да се издуха, трудно е брате да се бориш с тая човешка лакомия! Истинския живот е борбата, но не за собственото Аз, а за просперитета на Майка България и за нейните чада, попаднали в криворазбраната, шибана политика на некадърни управници!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...