Jan 29, 2015, 5:37 PM

Ако можех...

Poetry » Other

581 0 5

Ако имах поне малко смелост, кураж
този скапан живот да напусна.
Ей така, по хлапашки, без пари, без багаж
да си тръгна. Една автобусна
полусрутена спирка да остане след мен
край шосето, самотно и пусто,
със раздърпан афиш, който вятър студен
да размята. Да мога без чувство
на вина да си тръгна, и спокойно, без страх,
може би и с усмивка на устни
да изчезна... Разпръснат по вятъра прах
искам този живот да напусна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

djudjii (Жанет Велкова)

Добре, че не можеш
Хубаво представено!

2015-01-30T12:08:49+02:00
miralub (Мирелла Кривчева)

А-а-а,не така.Вярно е,че всеки понякога е имал това желание(или поне аз),но не бива.Надвий му на "този скапан живот".Желая ти оптимизъм и много хубави мигове.Кураж!

2015-01-30T09:12:48+02:00
stoyna (Стойна Димова)

Присъединявам се към Яндов напълно.
Бог да те благослови да намериш правия път!

2015-01-29T21:49:47+02:00
Anita765 (Ани Монева)

Много си написал зад всяка дума...
Това, което не се вижда, е една човешка равносметка.
Много е хубаво стихотворението ти, Ангел!

2015-01-29T18:31:07+02:00
Qndov (Никола Яндов)

Ачо, лесно е брате като човек види голата опашка и да се издуха, трудно е брате да се бориш с тая човешка лакомия! Истинския живот е борбата, но не за собственото Аз, а за просперитета на Майка България и за нейните чада, попаднали в криворазбраната, шибана политика на некадърни управници!

2015-01-29T18:16:02+02:00

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0