24 abr 2009, 21:08

Ако можеха да говорят

  Poesía » Civil
981 1 0

Ако стените можеха да говорят,
какво ли щяха да кажат сега,
каква ли тайна щяха да разбулят?...
Знаят толкова много лични неща...

Те са виждали всичко,
за което можеш да се сетиш,
но не могат да го споделят,
тяхното проклятие е да мълчат.

Стените в твоята стая
те познават най-добре,
знаят твоите навици и страхове.
Виждат как се чувстваш всеки ден,
дали си радостен или наранен.
В тях е запечатано цялото ти детство,
но дори и на тях не им е лесно...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефани Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...