24 abr 2009, 21:08

Ако можеха да говорят

  Poesía » Civil
989 1 0

Ако стените можеха да говорят,
какво ли щяха да кажат сега,
каква ли тайна щяха да разбулят?...
Знаят толкова много лични неща...

Те са виждали всичко,
за което можеш да се сетиш,
но не могат да го споделят,
тяхното проклятие е да мълчат.

Стените в твоята стая
те познават най-добре,
знаят твоите навици и страхове.
Виждат как се чувстваш всеки ден,
дали си радостен или наранен.
В тях е запечатано цялото ти детство,
но дори и на тях не им е лесно...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефани Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...