24.04.2009 г., 21:08

Ако можеха да говорят

976 1 0

Ако стените можеха да говорят,
какво ли щяха да кажат сега,
каква ли тайна щяха да разбулят?...
Знаят толкова много лични неща...

Те са виждали всичко,
за което можеш да се сетиш,
но не могат да го споделят,
тяхното проклятие е да мълчат.

Стените в твоята стая
те познават най-добре,
знаят твоите навици и страхове.
Виждат как се чувстваш всеки ден,
дали си радостен или наранен.
В тях е запечатано цялото ти детство,
но дори и на тях не им е лесно...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефани Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...