Apr 24, 2009, 9:08 PM

Ако можеха да говорят

  Poetry » Civic
977 1 0

Ако стените можеха да говорят,
какво ли щяха да кажат сега,
каква ли тайна щяха да разбулят?...
Знаят толкова много лични неща...

Те са виждали всичко,
за което можеш да се сетиш,
но не могат да го споделят,
тяхното проклятие е да мълчат.

Стените в твоята стая
те познават най-добре,
знаят твоите навици и страхове.
Виждат как се чувстваш всеки ден,
дали си радостен или наранен.
В тях е запечатано цялото ти детство,
но дори и на тях не им е лесно...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефани All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...