Apr 24, 2009, 9:08 PM

Ако можеха да говорят

  Poetry » Civic
979 1 0

Ако стените можеха да говорят,
какво ли щяха да кажат сега,
каква ли тайна щяха да разбулят?...
Знаят толкова много лични неща...

Те са виждали всичко,
за което можеш да се сетиш,
но не могат да го споделят,
тяхното проклятие е да мълчат.

Стените в твоята стая
те познават най-добре,
знаят твоите навици и страхове.
Виждат как се чувстваш всеки ден,
дали си радостен или наранен.
В тях е запечатано цялото ти детство,
но дори и на тях не им е лесно...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефани All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...