ekstasis (Михаил Цветански) ekstasis (Михаил Цветански)
13 589
1 dic 2013, 11:49

Ако можеш

706 0 3


Изкръшкай с мен един живот
и не мисли - какво ще кажат,
разкрий вселенския си код,
сега си огън във миражи...

И имаш мъж, дете и грим,
работиш, за да не си в къщи,
любовникът ти - предвидим,
и на букетите се мръщи...

Изкръшкай с мене само миг,
във него ще сме ние двама,
от спомените се пропих,
а бъдеще изобщо няма...

Аз знам, че Бог ще ми прости,
а ти богиня си от нежност.
Не вярвам в сънища, уви,
но любовта е неизбежност...

И ни завлича в приказка,
там някъде, във тишината...
Във чувствата сме скитници...
Убиват ли ти днес крилата?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0